Михаил Стефанов от „Аявис“: Може да имаш всички пари на света и пак да си нещастен и смотан
Михаил Стефанов е завършил ПР в Журналистическия факултет, работил е в агенции за връзки с обществеността. Но напоследък се е посветил на най-любимото си нещо – децата и музиката. „Реших да напусна работата си в агенция и отидох в Национална мрежа за децата. Исках да ми остане и време да инвестирам в бандата и музиката“, казва ми 25-годишният Мишо. Той е сред създателите на рок групата „Аявис“, обявена през 2007 г. за най-добра млада бг група от БНТ. За да следват една от каузите си, като помагат на тийнейджърите от големите градове, „Аявис“ се захванаха и с фестивал. За първи път през юли те обединиха десетки деца в 13 арт работилници, с концерти и изложби на младежкия фест The Bridge във Видин. Събраха и средства за млади таланти от благотворителна продажба на символични цени на творби, изработени от участниците във феста.
- Намерихте ли необходимите 300 продуценти, които обявихте, че търсите за първия албум на „Аявис“?
- Решихме да са 300 продуценти, като сметнахме, че ако дадат по 20 лв., така ще се съберат парите за албума. Но хората дадоха повече и необходимите „продуценти“ се оказаха 220 човека. Парите се събраха още преди концерта за кампанията ни. Сега всичко е готово, правим обложка за Made by Friends и в края на септември ще има промоция, на която всички т.нар. продуценти са поканени. Стилът ни е рок, но с различни влияния – усеща се брит поп-рок звучене, неравноделни български ритми, фънк.
- Как се роди „Аявис“?
- Много обичам тийнейджърите и искам да съм по-близо до тях. Като бях на тази възраст, се събрахме една група ентусиасти и решихме да си направим банда. Освен мен никой не беше свирил, но бързо се появиха инструменти и огромно желание за музика. Всъщност събра ни улицата. Много наши приятели затънаха в наркотиците и искахме да променим съдбата на младите. Името си взехме от един библейски герой Явис, което значи скръб. Но той не се примирява и променя съдбата си. И решихме да сме А-Явис – да променим клеймото върху изгубеното поколение. Почнахме като гаражна банда. Решихме да правим наша музика, просто защото не можехме да свирим ничия друга. Членовете бяха доста различни от сегашните. Някъде по пътя БНТ ни обяви за най-добра нова бг група. Всички от бандата, освен мен, избраха музиката за професия (аз вече имах такава) – влязоха в Музикалната академия. Бояна (която свири от малка) записа цигулка, Милен – барабани, Васко – китара, а Крис (на баса) се запали по контрабаса. Преди 5 години той беше див тийнейджър на 14 години, но след месец вече имаше контрабас. След още един месец се записа в Музикалното училище като частен ученик на контрабас. Възхити учителите си, а на 17 години завърши майсторски клас при Милчо Левиев. Днес свири с Жоро Дончев и го замества в постановките на Малък градски театър.
- Ти предпочете да се отдадеш на любимото си занимание – музиката и децата, вместо на кариера. И то по време на криза. Защо?
- Като напуснах, в агенцията ми казаха – ти си луд, пред теб има светло бъдеще. Да бе, да, светло бъдеще – по 14 часа работа, стрес, високо кръвно… Човек трябва да си даде сметка в един момент в какво вярва и какви са му ценностите в живота. И ако мечтата ти е само хубава кола, апартамент… няма да имаш спирка – на 40 години си аут и отиваш на психоаналитик. Героят на Ръсел Кроу в един култов филм реши да се откаже от кариера на преуспяващ брокер на Уолстрийт, за да се посвети на живота в едно френско имение. Шефът му предложи най-примамливото нещо – да е партньор във фирмата. Ръсел погледна картина на стената и попита: „Това Моне ли е?“ „Не, копие“, отвърна шефът му. „А къде е оригиналът?“, попита нашият герой. „В сейфа ми“, бе репликата. „А кога за последно си го гледал?“, попита Ръсел и след отговора „Не помня“, той просто си тръгна. Може да имаш всичките пари на света и пак да си нещастен и смотан.
- Как стигнахте до Видин и решихте да направите там фестивал?
- В групата решихме, че е крайно време да предприемем и нещо по-различно от музиката – да се доближим повече до младите. Решихме да направим уъркшопи за деца в средно голям град. Имах познат в общината във Видин и оттам приеха идеята доста добре. Кметът дори каза, че не може само 30 деца, а трябва да са 200. Бях като гръмнат, защото ние сме доброволци – не сме организация и не сме правили подобно нещо. Но решихме, че щом се отваря вратата, трябва да влезем. И 9 месеца беше луда организация. Събрахме 55 доброволци и това беше най-трудното – да запалиш хората да работят благотворително. Видин е уникален град – с перфектно местоположение, парк, културни традиции, страхотната крепост „Баба Вида“. Във Видин има страшно много готини деца, жадни за изкуство. Сега получавам имейли „Вие променихте живота ми. Досега не бях преживявал такова нещо“ – децата от феста са благодарни. Работилниците се водеха от съвсем млади творци, които не толкова преподаваха, колкото вдъхновяваха. Таксата беше само 10 лв. за участие. Всъщност бюджетът за фестивала беше едва 2000 лв., без да броим партньорството на Ротари клуб във Видин, чиято помощ отиде за храна и тениски на децата.
- Какви са плановете за догодина за феста във Видин?
- Догодина пак млади хора ще водят арт работилниците, но накрая ще поканим звезди и прочути творци да направят кратък майсторски клас. Певци, художници, актьори… С „Аявис“ имаме контакти с големи наши музиканти и певци. Само преди месец подгрявахме Б.Т.Р. и „Сигнал“. Сега трябва само да намерим сериозен спонсор. Ще разделим Видин на 7 арт зони, в които всяка вечер ще текат на живо пърформанси, рисуване, концерти, инсталации… В България досега такъв фестивал не е правен. В Манхатън напр. има едномесечен фестивал с всякакви артисти. В „Баба Вида“ ще бъде рок зона, по-надолу ще има арт зона, ще има графити, бийтбопъри, танцова зона… Ако трябва, творците ще си опънат палатките в парка и ще направят артистични щандове. Във и около Драматичния театър ще има актьорска зона, ще извадим класиката пред залата на филхармонията с концерти, на понтона ще звучи джаз и етно… Ще поканим и фрийрънърите да направят годишната си среща във Видин – това са 100-150 човека, които подскачат нагоре-надолу, правят паркур и се движат свободно през всякакви препятствия.
